Градът е разположен в западната част на едноименно поле, в подножието
на Осоговска планина. Особено красива е панорамата на града от хълма "Хисарлъка".
Хилядолетна
е историята на Кюстендил. Още по времето на траките на мястото на
днешния град край минералните извори е съществувало селище, носещо
името Поти, което по време на римското владичество приело името Пауталия.
Четири века под римско владичество донесли на Пауталия пълен разцвет
и слава. Той станал голям курортен и лечебен център на Римската империя
- хубав, благоустроен по римски образец град, с масивни постройки,
украсени с изящни склуптурни фигури, с широки прави улици, постлани
сплочи. Една от най-представителните сгради на древна Пауталия била
римската баня, болница и храм - асклепион, наречен така по името на бог
Асклепий. Пауталийският асклепион, разположен в полите на "Хисарлъка",
заемал огромна площ от 3500 кв.м. и бил втори по големина след прочутия
Епидавърски асклепион в Елада. Римски източници говорят за
голяма строителна дейност в Пауталия по времетона император Улпий
Траян (97 - 117 г.).
В чест на императора градът бил наречен
Улпия Пауталия.
Легендата разказва, че император Траян имал неизлечими
рани по тялото си, но под целебното въздействие на пауталийските
минерални води оздравял. В знак на признателност той заповядал да се
построят великолепни дворци, бани, стадиони, храмове посветени
на Асклепий. Още по-голям блясък достигнала Пауталия по времето
на император Марк Аврелий (160 - 180 г.). Очарован от
красотата и богатствата на този чуден край, императорът написал тук
своите най-хубави съчинения. В негова чест градът бил преименуван
в Пауталия Аврелиева или Аурелия. При заселването на славяните (VII в.)
градът бил разрушен. Влизал е в пределите на Първата българска държава.
От 1019 г. е известен със славянското име Велбъжд, което носи до края на
XIV в. През XV в. се нарича Константинова баня по името на неговия славянски
владетел Константин Драгош. През османското робство е известен като
Константинили (Костендил). По-късно името на града се изменило в Кьостендил
и в днешното Кюстендил. След Освобождението (1878 г.) Кюстендил остава
крайграничен град и запада. Оживява го притокът на бежанци от Македония.
Развива се като център на търговия с овощия, ракия и тютюн. През 1910 г.
е свързан с железопътен път и започва да расте около минералните извори
и по посока на новопостроения булевард към гарата. Постепенно Кюстендил
се превръща в национален балнеолечебен курорт. Прочутите минерални извори
имат температура 73.3оC. Водата се използва при лечение на редица
заболявания. Построени са много нови балнеолечебни заведения.
Драматичният театър, художествената
галерия "Владимир Димитров - Майстора", археологическия музей и редица
исторически забележителности: развалините на Пауталинския асклепион,
Пирговата кула, градска крепостна стена и др. предоставят на гражданите
и гостите добри възможности за развлечения, а лесопаркът "Хисарлъка" е
отлично място за отмора. |